Това, което животът оставя с цялата си мъдрост и съвършенство, трябва да бъде оценено. Ценете всеки миг и му се отдайте, за да се превърне той във вечност. Моят блог е резултат от следите на живота върху сърцето ми и дланта, която обича да пише, за да запечата, за да остане, за да има, да се преживява и да се помни. Нека обичаме и бъдем добри!
неделя, 5 октомври 2014 г.
Есенна тишина
Жълт килим постлали са листата,
рисуват мрачно по последните лъчи,
в миг събирам цяла красотата,
докато навън съвсем не се смрачи.
Непоколебимо тръгвам в шумната пътека,
за да потърся в нея тишина,
не виждам винаги човек в човека,
а във всяка есен търся добрина.
Сливат се в сезони красотите,
а аз в уплаха вдигам рамене,
без свян затръшват се зад нас вратите,
кой ще помни тази есен,
кой ли ще я спомене...?
понеделник, 12 май 2014 г.
Всички крачки започват с мечтите
Път.
Магистрала на мисли.
Кош.
За изхвърляне на ненужни мечти.
На трепети стари.
Развени коси.
Музика.
Вятър, напомнящ безвремие.
Птица, която лети.
Крачка. Плаха - но пълна с жар.
Пристъпва с походка и чар.
Тя знае кога да се върне и кога смело да тръгне напред.
Слънце. За спомен.
И снимка от днес.
И толкова любов над пейзажа.
Цветен мирис.
Петна от дъжда.
Капки се раждат. После умират в косите.
Пътят не е само един.
Всички крачки започват с мечтите.
Магистрала на мисли.
Кош.
За изхвърляне на ненужни мечти.
На трепети стари.
Развени коси.
Музика.
Вятър, напомнящ безвремие.
Птица, която лети.
Крачка. Плаха - но пълна с жар.
Пристъпва с походка и чар.
Тя знае кога да се върне и кога смело да тръгне напред.
Слънце. За спомен.
И снимка от днес.
И толкова любов над пейзажа.
Цветен мирис.
Петна от дъжда.
Капки се раждат. После умират в косите.
Пътят не е само един.
Всички крачки започват с мечтите.
събота, 10 май 2014 г.
Ще бъда луна
Денят сега не е прекрасен
и всъщност мисля не е ден,
утре ще се преродим - ще бъдем нови,
любовта не умира - умираме тъжни ний без любови!
По-тъмно е от нощ навън -
за миг надникнах зад пердето,
не спирам да долавям онзи звън,
носещ виковете на сърцето.
Намерих стълба - тази вечер ще бъда луна,
искам за миг да не бъда жена,
на себе си с това съм длъжна -
за нощ поне да нося пламък и да не бъда тъжна.
петък, 9 май 2014 г.
Несбъдната любов
От покрива на старите надежди,
прокапа ручей светлина,
аз съм идващата в шарени одежди,
които пролетта ми завеща.
На масичка в стаята оставих
блясък на един копнеж,
бавно тлее - вече цяла вечер-
восъчната малка свещ.
Разчупва пламъкът й сенките на тъмнината,
шептят лъчите й с всеки трепет нов,
сама поиска да достигне до луната -
тя може би е нейната несбъдната любов.
Абонамент за:
Публикации (Atom)