Несбъдната любов
От покрива на старите надежди,
прокапа ручей светлина,
аз съм идващата в шарени одежди,
които пролетта ми завеща.
На масичка в стаята оставих
блясък на един копнеж,
бавно тлее - вече цяла вечер-
восъчната малка свещ.
Разчупва пламъкът й сенките на тъмнината,
шептят лъчите й с всеки трепет нов,
сама поиска да достигне до луната -
тя може би е нейната несбъдната любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар