Това, което животът оставя с цялата си мъдрост и съвършенство, трябва да бъде оценено. Ценете всеки миг и му се отдайте, за да се превърне той във вечност. Моят блог е резултат от следите на живота върху сърцето ми и дланта, която обича да пише, за да запечата, за да остане, за да има, да се преживява и да се помни. Нека обичаме и бъдем добри!
неделя, 5 октомври 2014 г.
Есенна тишина
Жълт килим постлали са листата,
рисуват мрачно по последните лъчи,
в миг събирам цяла красотата,
докато навън съвсем не се смрачи.
Непоколебимо тръгвам в шумната пътека,
за да потърся в нея тишина,
не виждам винаги човек в човека,
а във всяка есен търся добрина.
Сливат се в сезони красотите,
а аз в уплаха вдигам рамене,
без свян затръшват се зад нас вратите,
кой ще помни тази есен,
кой ли ще я спомене...?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар