Жълт килим постлали са листата,
рисуват мрачно по последните лъчи,
в миг събирам цяла красотата,
докато навън съвсем не се смрачи.
Непоколебимо тръгвам в шумната пътека,
за да потърся в нея тишина,
не виждам винаги човек в човека,
а във всяка есен търся добрина.
Сливат се в сезони красотите,
а аз в уплаха вдигам рамене,
без свян затръшват се зад нас вратите,
кой ще помни тази есен,
кой ли ще я спомене...?
