Всички крачки започват с мечтите

Път.
Магистрала на мисли.
Кош.
За изхвърляне на ненужни мечти.
На  трепети стари.
 Развени коси.
Музика.
Вятър, напомнящ безвремие.
Птица, която лети.
 Крачка. Плаха - но пълна с жар.
 Пристъпва с походка и чар.
Тя знае кога да се върне и кога смело да тръгне напред.
 Слънце. За спомен.
 И снимка от днес.
 И толкова любов над пейзажа.
 Цветен мирис.
Петна от дъжда.
 Капки се раждат. После умират в косите.
Пътят не е само един.
 Всички крачки започват с мечтите.

Големите момичета

Големите момичета не плачат,

те тихо се сбогуват с любовта

и по пътеки неотъпкани те крачат,

непримирими, гордо вдигнали глава.

Всяка улица напред е тяхна,

не е страшно в ъгъла, зад всеки нов завой,

те няма с ръка да махнат,

макар душата им сега да е прибой.

Ще бъда луна

Денят сега не е прекрасен

и всъщност мисля не е ден,

утре ще се преродим - ще бъдем нови,

любовта не умира - умираме тъжни ний без любови!

По-тъмно е от нощ навън - 

за миг надникнах зад пердето, 

не спирам да долавям онзи звън,

носещ виковете на сърцето.

Намерих стълба - тази вечер ще бъда луна,

 искам за миг да не бъда жена,

на себе си с това съм длъжна -

за нощ поне да нося пламък и да не бъда тъжна.

Несбъдната любов

От покрива на старите надежди,

прокапа ручей светлина,

аз съм идващата в шарени одежди,

които пролетта ми завеща.

На масичка в стаята оставих

 блясък на един копнеж,

бавно тлее - вече цяла вечер-

восъчната малка свещ.

Разчупва пламъкът й сенките на тъмнината,

шептят лъчите й с всеки трепет нов,

сама поиска да достигне до луната - 

тя може би е нейната несбъдната любов.